„Български автостъкла” ООД произвежда единствен на територията на България автомобилни стъкла. Фирмата ни е специализирана в производството на автомобилни стъкла за автобуси, камиони, бронирани стъкла и пътно-строителни машини. Нашите висококвалифицирани служители могат да изработят всякакви нестандартни автомобилни стъкла. Производството ни е със сертификат за качество – ISO 9001:2015.
Произвеждаме висококачествен прав и огънат триплекс за строителството. Наша гордост са огънати стъклени асансьори, парапети и витрини.
Ламинираните стъкла, това са триплекс Триплекса (ламинираните стъкла) също са безопасни стъкла. Триплекса има други предимства и свойства за разлика от закалените стъкла (секурит). Триплексовите стъкла са направени от два слоя обикновено стъкло, които са слепени (ламинирани) с устойчив безцветен или цветен поливинилбутиролов слой между стъклените плоскости. Ако триплексовото стъкло се счупи при пътно-транспортно произшествие, от удар с твърд предмет по време на движение, или при опит за проникване с взлом и други, триплекса не се разпада на остри парчета, а на отделни фрагменти, които остават залепени за филма и не могат да наранят хората намиращи се в близост до мястото на счупване на триплекса. Дори счупени и напукани триплексовите стъкла не се разпадат и остават като преграда срещу други въздействия, което е голямо предимство. Отстраняването на триплексовото стъкло след авария е трудно.
Тук ще Ви запознаем с малко известни факти при производството на триплекс (ламинирано стъкло). Материалът е взаимстван от немската компания TROSIFOL (Тросифол) и е изключително добре представен. Както беше упоменато в основната статия за триплексовите (ламинирани стъкла) стъкла, те се правят чрез слепването на филм между тях. Такива филми за производството на триплексови (ламинирани стъкла) стъкла се предлагат именно от TROSIFOL (Тросифол).
Няколко интересни факта в областта на триплексовите (ламинирани стъкла) стъкла: [arrow] 1905 г. – регистриран първият патент; описва филм направен от целулозен нитрат, единственият наличен до тогава безцветен филм със задоволителна гъвкавост и здравина. 1910 г. – представен е подобен продукт, в който целулозно-нитратен филм е потопен в ацетон и последващо положен между две стъкла под високо налягане. 1935 г. – бицелулозен ацетат се появява на сцената, измествайки единственият материал досега – целулозният нитрат; бицелулозният ацетат е материал с по-висока цветоустойчивост и изключителна прозрачност. 1936-1937 г. – започва да се произвежда поливинил бутирол (PVB). Той намира място в самолетния дизайн през Втората световна война. 1968 г. – TROSIFOL (Тросифол) става първият производител, който елиминира нуждата от водоструйно почистване на филма чрез въвеждането на PE вътрешен слой, на мястото на прахообразния PVB.
Триплексовите (ламинирани стъкла) стъкла се поместват в две главни полета за приложение – автомобилната и архитектурната индустрия. Специално за архитектурните стъкла е необходимо високо ниво на слепване, което да осигури дълъг живот на ламинираното стъкло (триплекса). За производството на триплекс (ламинирано стъкло) от изключителна важност е филма, който се залепя към стъклото. Самото залепяне е сложен и продължителен процес.
Така например от изключителна важност за залепянето на филма към стъклото е наличието на вода във филма. Обилната влага във филма и/или на повърхността му, която причинява контакта филм-стъкло може да се оприличи на излишна вода. Залепящите качества на филма може да бъдат намалени от минералите съдържащи се в твърдата вода, което би довело до образуването на люспести отлагания, ако стъклото не е предварително обработено с деминерализирана вода. Залепянето на филма към стъклото е функция на съединението на водорода от водата във филма и водата, с която е било измито стъклото и тези на полимера. Двете приложни форми на филма изисквани от пазара на архитектурно и автоостъкляване изискват два филма показващи две различни залепящи свойства. За архитектурни стъкла висока лепливост и задържаща сила при чупене са препоръчителни. В производството на автостъкла е необходимо контролно редуциране на лепливостта. Това изискване се налага от дефектирането на ламинираното (триплекс) стъкло при ударен тест и води до следните изисквания:
да не се допуска нараняване на повърхността при счупване на стъклото на остри ръбове да не се допуска летящи предмeти или частици да навлизат през стъклото, с други думи слепването между филма и стъклото трябва да се намали, но не до степен, в която продуктът губи качествата си на ламинат (триплекс). Шофьорът не трябва да бъде заплашен нито от проникване през стъклото на камъни, нито от счупване на стъклото на ножове. Когато ламинираното (триплекс) стъкло е ударено от солиден предмет, в нормални условия двата листа на стъклото ще се счупят, довеждайки до формирането на паякообразна мрежа от концентрични начупвания, събрани около центъра и радиални начупени линии излизащи от центъра към външните краища на стъклото.
Ламинираното стъкло е изобретено през 1903 от френския химик Едуар Бенедиктюс и е вдъхновено от случайност – една стъклена епруветка, покрита с пласт целулозен нитрат поради лабораторна небрежност, при изпускане се чупи, но не се разпада на парчета. Той създава стъклено-пластмасов композит с основната цел да намали нараняванията при автомобилни произшествия. Новият материал обаче не е възприет веднага от производителите на автомобили и първото му широко приложение е в производството на противогази през Първата световна война.
Днес ламинираното стъкло се произвежда чрез свързване на два или повече слоя обикновено флоатно стъкло с пластмасов вътрешен слой, обикновено от поливинил бутарил (PVB). PVB се поставя между стъклата, които след това се нагряват до около 70 °C и преминават през валцоване, за да се извадят остатъците от въздух и да се създаде първоначална връзка. Типична схема на ламинирано стъкло е 3 mm стъкло / 0,38 mm междинен слой / 3 mm стъкло. Това дава краен продукт, означаван като ламинирано стъкло 6,38.
Междинният слой задържа двата пласта стъкло свързани дори след счупването им и високата му якост предотвратява начупването на стъклото на големи остри парчета. Повече слоеве и по-дебело стъкло допълнително увеличават здравината. Бронираните стъклени панели, направени от дебело стъкло и няколко междинни слоя могат да достигнат до 50 mm дебелина.
Друго свойство на PVB е, че подобрява звукоизолиращите свойства на стъклото чрез демпферния ефект и освен това спира 99% от преминаващата ултравиолетова светлина.
Ламинираното стъкло се използва обикновено при повишен риск от наранявания. Типично приложение на ламинирани стъкла са витрините на магазини и прозорците на автомобили.
